Стоян си конче стягаше
с позлатени лампази.
Станка му каскет държеше
и си на Стоян думаше:
- Сбогом, прощавай, Стояне,
и приятно пътуване.
Ти мен ще си ме завариш
тъй, както и ме оставяш –
вярна и непокътната.
Стоян я злобно погледна
и на ума си напсува.
После, кога отпътува,
конче си в гора остави,
а сам се назад повърна,
в кочината се устрои
да гледа, да шпионира
Станка си булка хубава.
Гледа ми Стоян през дупка
и дебне какво ще стане.
Някой го бутна отзаде.
Стоян се мигом обърна.
Прасе го тъжно гледаше
и дребни сълзи ронеше
и си на Стоян думаше:
- Стояне, бачо Стояне,
Стояне, баш чорбаджийо,
ако те лъжа, излъжа,
на кебап да се превърна,
на кебап, на кървавица!
Станка ти й вярна, преданна!
Като чу Стоян тез думи,
мигом се кръгом обърна
и си прасето прегърна,
в златна го уста целуна.
